МОЯТ СТРАХ

Страхът ,който ме обзема се дължеше на това, че трябваше да почна нова работа, да уча на ново място, да бъда в чужд град, който не познавам, в сграда, която не познавам. Че трябваше да се изправя пред непознати за мен хора и да покажа какво мога, само че аз не искам….

Когато почнах работа сутринта беше страшно изживяване, да момента в който седнах на стола ….

Когато тръгнах да уча във Варна не учих това което исках – всичко ми беше непознато и адски трудно, нищо не разбирах буквално….а и беше за 1 година самостоятелно. Не познавах града, нито къде се намира университета и това ме караше  да изпадам в ужас.Заедно с факта, че учех нежеланата от мен дисциплина и хабер си нямах от това, на изпитите беше голям кошмар, които не искам да преживея никога и няма да си го причиня по никакъв повод. Тъпчех се с Валидол защо??????????? Затова и не исках да ида на раздаването на дипломите…в голяма зала….с непознати….това не  е за мен!

Не исках да почна онази работа с пердета и чаршафи, защото нищо не разбирам от мерки, материи и тем подобни, а и съм на 33г предполага се че трябва да знам това онова…..трябва да правя ревизии , да приемам стока, да си ги меря и да си ги описвам …това не  е за мен,  не ги разбирам , не искам да нося отговорност и да бъда излъгана- вече го минах….

Ама и аз съм една, трябваше преди три години(май станаха повече от три години) да си отида на психиатър - да си ми назначи лечение и да ходя при нея, да си остана на работа в стария магазин и лека полека да видя дали има ефект, просто трябваше да продължа да се лекувам. А аз продължих напред без да си дам сметка че падам в пропаст.

Не че тогава го осъзнавах.

Има нещо различно в кризите които получавам – предишните бяха с топка в стомаха, изпотяване, треперене, тежест в гърдите и задух….Сега е по-зле

Сега треперене има по-рядко, но основното е стомашните спазми които са много ужасни, гаденето - непоносимото гадене и искаш да повърнеш но не можеш…тялото ти е сякаш в безтегловност, не знам как да го опиша- изведнъж усещаш как  нямаш грам сили и това не е твоето тяло, стомаха ти реагира бурно и имаш разстройство. Усещането ти е как си загубил сили и как искаш някои да спре спазмите в стомаха и гаденето и недостига на въздух.

Когато пътувах за Варна не беше така….Сега е по- силно и по страшно….

Страх ме когато усетя болка или тежест по- различна в стомаха, когато усетя че ми се гади или имам разстройство-КОШМАРЪТ ЗАПОЧВА, НЕ ГО ИСКАМ НИКОГА ВЕЧЕ………….

Страх ме е от самите усещания по време на атаката не толкова от самия страх, никога не съм можела да понеса стомашни спазми….

Предположих, че като го напиша ще ми стане по-добре но уви…